Ако не дойде утре
Бездомник, свит като врабче,
на пейка поприседна,
и стиска в двете си ръце
надеждата последна.
Дано под топлия му дъх
тя придобие сили.
Светът да стане по- добър
и хората по- мили…
Животът… Как го завъртя
с ритници и юмруци.
Остана му една мечта
да доживей до утре.
Не се ли случи… Ех, съдба.
Билетът му е купен,
багажът му е на гърба.
Ако не дойде утре…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Василева Все права защищены
