Инстинкт
(по истински случай)
По-рано днес се върнаха от нивата –
кобилката му беше уморена.
Погали я по лъскавата грива,
свали юздата, бързо я разпрегна.
Тя тръгна към обора, той след нея –
сено да сложи, да я напои.
Но спря на прага в пълно вцепенение,
а пулсът му докрай се ускори.
Детето му – едва на три годинки,
бе седнало до яслата в захлас –
със нещо си играеше. Невинно.
Не виждаше опасност в този час.
А той от ужас не издаде вик
и сякаш беше глътнал си езика..
Един фатален и безкраен миг!
(И този стрес за цял живот му стига.)
Дали бе майчиният й инстинкт,
или игра на мъничкия дявол?!
С главата си детето отстрани
и стъпи там, където бе седяло...
© Елица Ангелова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Необикновено силно и реалистично!Повече от хубаво!
-
невероятно
-
Вода си!
Силна и бистра!
Потопих се отново в Поезията ти!
-
Благодаря ви, че почувствахте стиха ми,Сеси,Аборигенчо, Петя и Галя!
Успешна седмица ви пожелавам! -
Дай Боже всекиму!
Поздрави! -
!
-
Много чувствено и емоционално! Поздрав!
-
Моят вдъхновител е във въображението ми, Ив.
И тежкО на този, който е до мен в живия живот.
Както съм казала в един от първите си стихове: да те пази бог от романтици!
Благодаря за задълбоченото вникване и за оценката. -
Блазе на този, който е вдъхновил написаното. Такива стихове,изтъкани от страст и нежност, Ели, остават. Те поставят любовта на пиедестал и изискват отдаденост, макар че ...гибел носи всеотдайността (А.Геров)
-
...и ще вървим, Забравена.
-
Още огнени коментари...
Благодаря отново!
-
огнено
-
Гореща изповед и страстен зов...
Стихът ти зареден е със любов. -
Дали стихия е понякога съдбата, дали й направляваме ръката...
Много близък стих! -
"А тя, Съдбата, е избрала теб -
да ме лишиш от воля и от разум"
Очарована съм!Браво! -
Искрени и топли са думите ви, Приятели.
Сърдечна благодарност! -
Като водна стихия си! Поздрав!
-
Хубав, стойностен стих!Поздравявам те, Ели!
-
Дори без думи и без шепот
аз чувам твоя зов.
И виждам тъгата в очите ти,
която ще изпия с Любов.
И нося ти едно Небе
изпълнено със чистота и страсти.
Огряват ни Луна, звезди и Слънце,
морето ни дарява с ласки.
Синевата ярко пак блести
окъпана в роса, лъчи.
Ръка подай да полетим
и да се слеят нашите тела, души.
Чудесен стих за Любовта, с огън и страсти!
Поздрави, Ели!))))))
-
А колко е хубаво да имаш облаци, които да запалиш!
Поздрав, Ели! -
Буйна и бистра вода си ти,мила!Чудесна си!
-
Поздрав, Водице! Опасна си!
-
Стихията на водата ...!
-
А тя, Съдбата, е избрала теб -
да ме лишиш от воля и от разум.
Да те последвам във едно небе,
съшито от безумия
и страсти.
Жадувам твоето небе, Водице, макар изгарящо и страшно... -
"А тя, Съдбата, е избрала теб" - движещата сила на живота, всеки докоснал се до нея е щастливец!!!
Красиво и съдбовно!!!
-
Поздравления прекрасен стих !
"А тя, Съдбата, е избрала теб -
да ме лишиш от воля и от разум"
Много е хубав и приятен. -
Много ми хареса!
-
Чудесна изповед!
Прегръдка! -
Хубав стих, Ели!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
