24 авг. 2010 г., 07:47  

Инстинкт

1.6K 0 28

(по истински случай)

 


 

 

По-рано днес се върнаха от нивата  –
кобилката му беше уморена.
Погали я по лъскавата грива,
свали юздата, бързо я разпрегна.

Тя тръгна към обора, той след нея  –
сено да сложи, да я напои.
Но спря на прага в пълно вцепенение,
а пулсът му докрай се ускори.

Детето му  – едва на три годинки,
бе седнало до яслата в захлас –
със нещо си играеше. Невинно.
Не виждаше опасност в този час.

А той от ужас не издаде вик
и сякаш беше глътнал си езика..
Един фатален и безкраен миг!
(И този стрес за цял живот му стига.)

Дали бе майчиният й инстинкт,
или игра на мъничкия дявол?!
С главата си детето отстрани
и стъпи там, където бе седяло...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...