Aug 24, 2010, 7:47 AM  

Инстинкт

  Poetry » Other
1.6K 0 28

(по истински случай)

 


 

 

По-рано днес се върнаха от нивата  –
кобилката му беше уморена.
Погали я по лъскавата грива,
свали юздата, бързо я разпрегна.

Тя тръгна към обора, той след нея  –
сено да сложи, да я напои.
Но спря на прага в пълно вцепенение,
а пулсът му докрай се ускори.

Детето му  – едва на три годинки,
бе седнало до яслата в захлас –
със нещо си играеше. Невинно.
Не виждаше опасност в този час.

А той от ужас не издаде вик
и сякаш беше глътнал си езика..
Един фатален и безкраен миг!
(И този стрес за цял живот му стига.)

Дали бе майчиният й инстинкт,
или игра на мъничкия дявол?!
С главата си детето отстрани
и стъпи там, където бе седяло...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...