Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
25 янв. 2022 г., 11:48  

Ако някога, кога ли? 

  Поэзия » Другая
316 3 6

Измълчах си всички болки
и обесих сто лъжи,
сто бесила? Още колко?
На последното вържи,

 

вярата ми и да плача,
няма да ме отболи.
Тази длъжност – на палача,
е болезнена. Нали?

 

Толкова вода изтече,
ревматично ме болят
стиховете всяка вечер,
не това е моят свят.

 

Сбирах от звезди лъчите,
плетох, исках както знам,
 в дом, що зад дъгата скрит е,
наше чудо да създам.

 

Колко пъти се е вплитал,
корен жилав, крив темел.
Ти бе безучастен зрител,
чужд билет навярно взел.

 

Пак бездомно е небето,
но е мое – полетях.
Щом за двама ни не бе то,
остани със своя страх.

 

Ако някога, кога ли?
Ехото спомене нас,
или дума те погали,
тъжен спомен... Ти и аз.

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??