Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
25.01.2022 г., 11:48 ч.  

Ако някога, кога ли? 

  Поезия » Друга
315 3 6

Измълчах си всички болки
и обесих сто лъжи,
сто бесила? Още колко?
На последното вържи,

 

вярата ми и да плача,
няма да ме отболи.
Тази длъжност – на палача,
е болезнена. Нали?

 

Толкова вода изтече,
ревматично ме болят
стиховете всяка вечер,
не това е моят свят.

 

Сбирах от звезди лъчите,
плетох, исках както знам,
 в дом, що зад дъгата скрит е,
наше чудо да създам.

 

Колко пъти се е вплитал,
корен жилав, крив темел.
Ти бе безучастен зрител,
чужд билет навярно взел.

 

Пак бездомно е небето,
но е мое – полетях.
Щом за двама ни не бе то,
остани със своя страх.

 

Ако някога, кога ли?
Ехото спомене нас,
или дума те погали,
тъжен спомен... Ти и аз.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??