Ако няма утре
676
0
0
Едно малко слънчево зайче
през прозореца влиза.
Тича, търкаля се, подскача
и иска да се усмихна.
Почти непосилна задача.
Самотата много ме мъчи.
А къде сте приятели мои,
които оставяте своите болки
на крехкото ми рамо.
Или ви бях нужна,
когато можех да помагам само.
Вярно е, че са много
изминалите години.
Но и аз някога си казвах:
„Утре ще ми мине.“
А ако няма утре!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лиляна Стаматова Все права защищены
