Ако няма утре

Poetry » Love

675 0 0

Едно малко слънчево зайче

през прозореца влиза.

Тича, търкаля се, подскача

и иска да се усмихна.

Почти непосилна задача.

Самотата много ме мъчи.

А къде сте приятели мои,

които оставяте своите болки

на крехкото ми рамо.

Или ви бях нужна,

когато можех да помагам само.

Вярно е, че са много

изминалите години.

Но и аз някога си казвах:

„Утре ще ми мине.“

А ако няма утре!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0