Ако няма утре

Едно малко слънчево зайче

през прозореца влиза.

Тича, търкаля се, подскача

и иска да се усмихна.

Почти непосилна задача.

Самотата много ме мъчи.

А къде сте приятели мои,

които оставяте своите болки

на крехкото ми рамо.

Или ви бях нужна,

когато можех да помагам само.

Вярно е, че са много

изминалите години.

Но и аз някога си казвах:

„Утре ще ми мине.“

А ако няма утре!