Ако няма утре
674
0
0
Едно малко слънчево зайче
през прозореца влиза.
Тича, търкаля се, подскача
и иска да се усмихна.
Почти непосилна задача.
Самотата много ме мъчи.
А къде сте приятели мои,
които оставяте своите болки
на крехкото ми рамо.
Или ви бях нужна,
когато можех да помагам само.
Вярно е, че са много
изминалите години.
Но и аз някога си казвах:
„Утре ще ми мине.“
А ако няма утре!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Стаматова Всички права запазени
