15 окт. 2019 г., 22:56

Ако се събудя ...

772 1 2

Някога оттатък
дали ще се събудя
от земния си сън,
дали ще има ново чудо,
тъй, за кратко -
слънце, въздух и вода
и от вятър струнен звън,
босонога утринна роса
и обич в душата руйна?
Някога ако се събудя,
дали отново ще прегърна,
тъй, до мене, пеперуда,
която в ръцете ми да пърха?
Знам ли... може и да бъде...
Ако не - тъй ще тръгна,
самотен, гол и влюбен
в тишината и в света
и няма без следа да се изгубя,
ще остане тука моята мечта...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...