Някога оттатък
дали ще се събудя
от земния си сън,
дали ще има ново чудо,
тъй, за кратко -
слънце, въздух и вода
и от вятър струнен звън,
босонога утринна роса
и обич в душата руйна?
Някога ако се събудя,
дали отново ще прегърна,
тъй, до мене, пеперуда,
която в ръцете ми да пърха?
Знам ли... може и да бъде...
Ако не - тъй ще тръгна,
самотен, гол и влюбен
в тишината и в света
и няма без следа да се изгубя,
ще остане тука моята мечта...
© Валентин Василев Всички права запазени