Aко си кораб-ще бъда пристанище,
ако си бряг-ще бъда реката,
ако си дъжд,аз ще съм слънцето
и рожба ще ни е дъгата.
Ако небе си- аз ще съм птица,
ако луна си-ще бъда нощта,
а звездите на небето
ще са нашите деца.
Но ти си Мъж, а аз Жена,
така създал ни е Твореца
и с намесата на Афродита
любовта ни е "живеца"!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валерия Иванова Все права защищены
Благодаря на Румен за забележката.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
