Aко си кораб-ще бъда пристанище,
ако си бряг-ще бъда реката,
ако си дъжд,аз ще съм слънцето
и рожба ще ни е дъгата.
Ако небе си- аз ще съм птица,
ако луна си-ще бъда нощта,
а звездите на небето
ще са нашите деца.
Но ти си Мъж, а аз Жена,
така създал ни е Твореца
и с намесата на Афродита
любовта ни е "живеца"!
© Валерия Иванова All rights reserved.
Благодаря на Румен за забележката.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
