Ако си тръгна, в молба ще ме поканиш ли
да опитам пак уроци да чета,
в сричане да се научим двамата
как да сдържаме гнева.
Ако си тръгна, ще простиш ли ти на себе си
всичките закърпени лъжи
с конци, тъкани в междувремието
на измислици, прегради и кавги.
Ако си тръгна, би ли ме нарекъл
с онези обидни имена,
с които разочарованието изтекло е
през дупките на уморената душа.
Би ли искал пак, събирайки
от мойта същност, побеляло-измечтана,
малкото любов прозираща...
Би ли искал мен?... Ако остана...
© Ниела Вон Все права защищены