Ако то не изгрее,
нещо би ли имало смисъл?
Ако той не повее,
каква ще бъде на човека първата мисъл?

Защо да се будим,
щом денят не започва?
Защо да стоим и се чудим
дали Господ не ни е нарочил?

Как бихме могли да живеем,
ако то случайно не се появи?
Дали ще седим и немеем,
навели надолу глави?

И ще чакаме ли безмълвно
на всичко отредения край,
когато навън е усойно и тъмно,
мечтаейки за отвъдния рай.

А ще осъзнаем ли,
че всъщност няма промяна
и всичко е както преди?
И проблемът е не, че слънцето го няма
или, че часовникът е спрял да върви.
Човешкият род така е устроен –
ние чакаме изгрева вечно 
и да настъпи най-светлият ден, 
и да живеем в тъма безконечна.