Ако в очите не посмееш да ме гледаш
Ако в очите не посмееш да ме гледаш,
а с теб делила съм оскъдното легло;
ако ръцете ми прокудиш, и студени,
заплачат тихо като вятър по стъкло...
Ако по устните полепне нежността ми
и не усетя вече топлия ти плам;
ако и дланите, горещите ми длани,
забравиш някъде, във миналото там...
Ако и думите захвърлиш, непотребни;
ако не чуеш всеки писък, всеки зов;
ако в замяна на обичане на дребно,
без свян обърнеш гръб на моята любов...
Тогава тръгвай си завинаги от мене,
за да не можеш вече да ме нараниш.
За теб запазих само болка. И презрение.
Не ще простя. Дано ти сам да си простиш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Все права защищены
