Ако забравя
и без нозе да се движа,
и без крила да се нося
над заснежените лишеи.
Ако забравя, че имам
семенце жилава вяра
и се предам на умиране
без да съм в някой посяла.
Ако забравя, че зная
пътя в мъгла криволичещ
към нежността и уюта
и се изгубя в съмнителност.
Ти напомни ми, че искам
с теб да пребродим небето,
докато расне в нас смисъл
в път от лудуващи песни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дими Фильова Все права защищены
