1 нояб. 2007 г., 12:26

АкроКлишета

1.5K 0 21
Клишетата са толкова хуманни -
    лъжовни вдъхновения измамни.
И схизмата на бога и човека
    шедьоврено престорено отеква.
Емблемата за лъскави таланти
    трепери във пиянство на вакханки.
Амурите застиват със стрелите.
    Контурите се сливат със трохите.
Антрактите са винаги нечакани,
    тромпетите тръбят, недоизплакали...
Обратното на обич непростенала -
    разрухата, в утроба незаченала.
Окраската на мания за величие.
    Метафори в еснафски празностишия,
актуални, понякога жадувани.
    Носталгия за псевдосъществуване.
Троянските коне не са клишета,
    Итака е покана за вендета.
Кръвта не е боята на живота.
    Оглозгани са гвоздеите в Голгота.
Вакханките се давят до припадък -
    абсцесите в глави крещят за залък.
Безсмъртието изисква своя данък -
    остърган от хвалби надгробен камък.
Защо, защо погребахте поетите?
    Аморфия на таланти сред ментетата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тома Кашмирски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Клишетата са толкова изгодни...за хората без мисъл своя!
    Ти не се причисляваш към тях!Пореден/със сигурност не последен/поздрав за оригиналност!
  • Чета те с голямо внимание
    и възхищение. С обич.
  • Много хубаво и необичайно. Признавам, че е малко трудносмилаемо за мен, но има нещо в това стихотворение, което ме вълнува.
  • В никакъв случай нямам нищо против теб. Да не говорим, че да "завиждам" просто не е моя черта. Но....Знаеш ли кое ме дразни? Че ти написваш един напълно обикновен стих за не повече от десет минути (не вярвам да му отделяш повече време, на мен поне толкова би ми коствало) и хората приплакват колко си велик. Поне като си популярен направи нещо, че да им дигнеш критериите, защото извинявай, но специално стихът ти, който коментирах е абсолютна чалга. За мен изкуството е да правиш нещо ново, а не да утвърждаваш клишетата, като с този ти стих, който откровено не харесвам.

    Но това изобщо не е моето мнение за теб, ни най-малко дори. Моля те, не ме приемай като жена, която, класически намразва друга без самата да намира логично обяснение за това. Приеми, че ти си един от "културтрегерите" на този сайт, а аз, като един взискателен читател държа на качество. И именно качество трябва да се доставя на читателите, защото те иначе няма да израстват повече от "Пайнер поетри".

    Аз самият се уча от творбите на любими творци и включително съм чел много твои неща. Защото искам да доставям качество. Невинаги се получава, разбира се, но това едва ли е причина да спра. Не спирай и ти. Просто не затлачвай в клишета. Почти, като "не остарявай, любов" . Желая ти здраве и вдъхновение!
  • Тома, зная че визираш мен. Видях мнението ти под моя стих и съм ти отговорил. Само, че не разбирам защо не задаваш въпроса си към тези, които изказват мненията си. Аз никога не съм твърдял за гениалност. Или те дразни популарността ми. Не мога да забраня да ме четат, да ме харесват... Ако завистта е твой проблем, тя не е мой. И ако нещо не ми харесва го подминавам безмълвно. От уважение към труда на автора му. Без да показвам раздразнение от него или популярността му.
    Без да търся конфронтации. Това го правеше само един индивид по-рано.
    Дано си ме разбрал правилно.
    Приятен ден!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...