6 окт. 2007 г., 11:31

Акростих 

  Поэзия
777 0 17

Аз, напук на своите предразсъдъци,

Завинаги простила се със свойто Не,

Тепърва ще откривам истини,

Е, защо пък не, и нови брегове…

Опитах се да сложа пръст във раната,

Боли…

И твърде

Често си задавах все един въпрос:

Ако все пак достигна бряг,

Мога ли?!

Да стигна себе си… или

Отново ще се лутам в мрак?

Получих аз от теб

Онуй писмо, по вятъра.

Любовни трепети…

Убивам всяка суета,

Да, с един замах.

Ала нима е грях?

 

NG/nnn

29 септември 2007

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??