Акростих

Poetry

910 0 17

Аз, напук на своите предразсъдъци,

Завинаги простила се със свойто Не,

Тепърва ще откривам истини,

Е, защо пък не, и нови брегове…

Опитах се да сложа пръст във раната,

Боли…

И твърде

Често си задавах все един въпрос:

Ако все пак достигна бряг,

Мога ли?!

Да стигна себе си… или

Отново ще се лутам в мрак?

Получих аз от теб

Онуй писмо, по вятъра.

Любовни трепети…

Убивам всяка суета,

Да, с един замах.

Ала нима е грях?

NG/nnn

29 септември 2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

пантера (Галя)

Покланям се на силата на любовта ти и ти пожелавам да ти се връща хилядократно

2007-10-08T09:54:43+03:00
Lingerie (Николай Стойчев)

На този бряг ела при мен.
Брегът любовен е, ще паднеш в плен.
В писмото писано от моята ръка,
прикрил съм чакащата си душа.

2007-10-07T22:57:26+03:00
Love (Ванина)

Браво Нели!

2007-10-07T09:19:08+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Прекрасно и обичащо , Златна Нели!
Красота и нова светлина, с обич.

2007-10-06T20:08:09+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Присъединявам се към коментара на Здравка!!!
Поздрав и прегръдка,Нели!!!

2007-10-06T18:08:36+03:00