Акростих
Аз, напук на своите предразсъдъци,
Завинаги простила се със свойто Не,
Тепърва ще откривам истини,
Е, защо пък не, и нови брегове…
Опитах се да сложа пръст във раната,
Боли…
И твърде
Често си задавах все един въпрос:
Ако все пак достигна бряг,
Мога ли?!
Да стигна себе си… или
Отново ще се лутам в мрак?
Получих аз от теб
Онуй писмо, по вятъра.
Любовни трепети…
Убивам всяка суета,
Да, с един замах.
Ала нима е грях?
NG/nnn
29 септември 2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
Покланям се на силата на любовта ти и ти пожелавам да ти се връща хилядократно
