6 oct 2007, 11:31

Акростих 

  Poesía
776 0 17

Аз, напук на своите предразсъдъци,

Завинаги простила се със свойто Не,

Тепърва ще откривам истини,

Е, защо пък не, и нови брегове…

Опитах се да сложа пръст във раната,

Боли…

И твърде

Често си задавах все един въпрос:

Ако все пак достигна бряг,

Мога ли?!

Да стигна себе си… или

Отново ще се лутам в мрак?

Получих аз от теб

Онуй писмо, по вятъра.

Любовни трепети…

Убивам всяка суета,

Да, с един замах.

Ала нима е грях?

 

NG/nnn

29 септември 2007

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??