Акростих
Огънят в душата ми се разпламтя,
пепел остана след това.
Ех, колко боля дори не мога да опиша,
раната оставиха да зее и да диша.
Ах, кога ще спре, кога ще мине,
цял месец трябва да измине.
И сега ще се разбере кой наистина ме цени,
ясно ще просветлее вярата им в мен, завинаги!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Все права защищены