Акростих

ТАРЛЮВА МЕЧТА – КОПНЕЖНА ТАЙНА

Тарлю сладък е мъник,

Ала смел е и умник.

Рече той пред мен на глас:

"Лесничей ще стана аз!

Юли идва! Ей го на!

Вехне цялата гора!

А дръвчетата сами

Молят ме: „Спаси ни ти!“

Ето, имам аз идеи.

Червейчетата - злодеи

Тайно в сак ще прибера

Акуратно. Без шега!

Как да стане? Ще ти кажа!

Обективно… ще намажа

Плътно клонките с масло̀.

Не разбираш ли защо?

Е, когато го подушат,

Жадно в него ще се сгушат

На купчинки, та така

Аз с бодли да ги сбера.“

Тайно Ежко ми шептеше,

Ала истински искреше.

Йовко – вятърко засмян,

Нежно го обгърна с плам.

А пък старата гора…

/сбъдна Тарлюва мечта/.