АКРОСТИХ

Поэзия

1K 0 5

Ако някога спра да мечтая, ако някога спре да боли

Колко още ще мога да кажа? Всички думи ще секнат, нали?

Римите ще се гонят безцелно, най-накрая ще спрат да валят,

Осъзнали, че всичко умира, със стиха ми ще ме разделят.

Стихотворната реч ще изчезне от мъглявите мисли без ред,

Тихомълком ще тръгне нещастна, ще остави тук проза и лед.

И отчаяно пак ще се борят две изкуствени бели крила,

Хармоничност и правда ще търсят, ще намерят прозрачна тъга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

etualka (Сияна Върбанова)

А и поздрави за заглавието!
Аз нямаше да се сетя,но ти добре си го измислила.

2007-02-22T13:36:36+02:00
etualka (Сияна Върбанова)

Ако някога спреш да мечтаеш,ако никога не спре да те боли и дори и нищо да не кажеш ти,ще разбирам болката ти с поглед само аз и безмълвно с теб ще страдам.

2007-02-22T13:34:32+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Много ми хареса!!!
Поздрави

2007-02-09T14:30:32+02:00
ekaterina (Екатерина Александрова)

И аз мисля,че е хубаво

2007-02-09T14:28:26+02:00
didislava (Дидислава)

Хубаво е!

2007-02-09T10:10:06+02:00