Ако някога спра да мечтая, ако някога спре да боли
Колко още ще мога да кажа? Всички думи ще секнат, нали?
Римите ще се гонят безцелно, най-накрая ще спрат да валят,
Осъзнали, че всичко умира, със стиха ми ще ме разделят.
Стихотворната реч ще изчезне от мъглявите мисли без ред,
Тихомълком ще тръгне нещастна, ще остави тук проза и лед.
И отчаяно пак ще се борят две изкуствени бели крила,
Хармоничност и правда ще търсят, ще намерят прозрачна тъга.
© Маргарита All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
