АКРОСТИХ

Poesía

1K 0 5

Ако някога спра да мечтая, ако някога спре да боли

Колко още ще мога да кажа? Всички думи ще секнат, нали?

Римите ще се гонят безцелно, най-накрая ще спрат да валят,

Осъзнали, че всичко умира, със стиха ми ще ме разделят.

Стихотворната реч ще изчезне от мъглявите мисли без ред,

Тихомълком ще тръгне нещастна, ще остави тук проза и лед.

И отчаяно пак ще се борят две изкуствени бели крила,

Хармоничност и правда ще търсят, ще намерят прозрачна тъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

etualka (Сияна Върбанова)

А и поздрави за заглавието!
Аз нямаше да се сетя,но ти добре си го измислила.

2007-02-22T13:36:36+02:00
etualka (Сияна Върбанова)

Ако някога спреш да мечтаеш,ако никога не спре да те боли и дори и нищо да не кажеш ти,ще разбирам болката ти с поглед само аз и безмълвно с теб ще страдам.

2007-02-22T13:34:32+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Много ми хареса!!!
Поздрави

2007-02-09T14:30:32+02:00
ekaterina (Екатерина Александрова)

И аз мисля,че е хубаво

2007-02-09T14:28:26+02:00
didislava (Дидислава)

Хубаво е!

2007-02-09T10:10:06+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0