АКРОСТИХ

Poesía

1K 0 5

Ако някога спра да мечтая, ако някога спре да боли

Колко още ще мога да кажа? Всички думи ще секнат, нали?

Римите ще се гонят безцелно, най-накрая ще спрат да валят,

Осъзнали, че всичко умира, със стиха ми ще ме разделят.

Стихотворната реч ще изчезне от мъглявите мисли без ред,

Тихомълком ще тръгне нещастна, ще остави тук проза и лед.

И отчаяно пак ще се борят две изкуствени бели крила,

Хармоничност и правда ще търсят, ще намерят прозрачна тъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

etualka (Сияна Върбанова)

А и поздрави за заглавието!
Аз нямаше да се сетя,но ти добре си го измислила.

2007-02-22T13:36:36+02:00
etualka (Сияна Върбанова)

Ако някога спреш да мечтаеш,ако никога не спре да те боли и дори и нищо да не кажеш ти,ще разбирам болката ти с поглед само аз и безмълвно с теб ще страдам.

2007-02-22T13:34:32+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Много ми хареса!!!
Поздрави

2007-02-09T14:30:32+02:00
ekaterina (Екатерина Александрова)

И аз мисля,че е хубаво

2007-02-09T14:28:26+02:00
didislava (Дидислава)

Хубаво е!

2007-02-09T10:10:06+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0