marg0 (Маргарита) marg0 (Маргарита)
17
8 feb 2007, 23:26

АКРОСТИХ

  Poesía
1K 0 5

Ако някога спра да мечтая, ако някога спре да боли

Колко още ще мога да кажа? Всички думи ще секнат, нали?

Римите ще се гонят безцелно, най-накрая ще спрат да валят,

Осъзнали, че всичко умира, със стиха ми ще ме разделят.

Стихотворната реч ще изчезне от мъглявите мисли без ред,

Тихомълком ще тръгне нещастна, ще остави тук проза и лед.

И отчаяно пак ще се борят две изкуствени бели крила,

Хармоничност и правда ще търсят, ще намерят прозрачна тъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0