АКРОСТИХ
Ако някога спра да мечтая, ако някога спре да боли
Колко още ще мога да кажа? Всички думи ще секнат, нали?
Римите ще се гонят безцелно, най-накрая ще спрат да валят,
Осъзнали, че всичко умира, със стиха ми ще ме разделят.
Стихотворната реч ще изчезне от мъглявите мисли без ред,
Тихомълком ще тръгне нещастна, ще остави тук проза и лед.
И отчаяно пак ще се борят две изкуствени бели крила,
Хармоничност и правда ще търсят, ще намерят прозрачна тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Всички права запазени
