Акростих
Добър ден, обич моя!
Аз те чакам след мрака...
Наранена оставих те, знам.
Изгаси светлината над прага -
Едва те дочаках, ела...
Любовта ме гореше отвътре със въглени,
Дори тишината оставя следи.
Излез, затвори вратата на мрака,
Мила, ела и до мен застани...
Изгори ме с очите си пламнали.
Толкова болка защо има в тях?
Ръцете ми - празни от толкоз обичане.
Още колко врати между нас?
Всяка вечер те търся в угасващи залези,
Душата си ровя - защо не си там?
Искам до мен да заспиваш усмихната,
А обичта само да стои между нас...
Нека да пламнат в греховност сърцата ни.
Алени устни в грях да горят,
Докосни ме, греховност да сгрее душата ми -
И ти да си там...
Мила моя, ела, ще допълним душите си
И ще пламнат искри на живот.
Ти си моето малко, горещо "обичам те" -
Родено от грях и любов...
Още колко да чакам - за тебе - завинаги,
Всяка вечер за мен е затвор.
Арестуван от твойта любов...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Димитрова Все права защищены
