dianjelly (Диана Димитрова)
166 42
12 мар. 2008 г., 13:32

Акростих 

  Поэзия
1180 0 6

Добър ден, обич моя!

Аз те чакам след мрака...

Наранена оставих те, знам.

Изгаси светлината над прага -

Едва те дочаках, ела...

Любовта ме гореше отвътре със въглени,

Дори тишината оставя следи.

Излез, затвори вратата на мрака,

Мила, ела и до мен застани...

Изгори ме с очите си пламнали.

Толкова болка защо има в тях?

Ръцете ми - празни от толкоз обичане.

Още колко врати между нас?

Всяка вечер те търся в угасващи залези,

Душата си ровя - защо не си там?

Искам до мен да заспиваш усмихната,

А обичта само да стои между нас...

Нека да пламнат в греховност сърцата ни.

Алени устни в грях да горят,

Докосни ме, греховност да сгрее душата ми -

И ти да си там...

Мила моя, ела, ще допълним душите си

И ще пламнат искри на живот.

Ти си моето малко, горещо "обичам те" -

Родено от грях и любов...

Още колко да чакам - за тебе  - завинаги,

Всяка вечер за мен е  затвор.

Арестуван от твойта любов...

 

© Диана Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??