Добър ден, обич моя!
Аз те чакам след мрака...
Наранена оставих те, знам.
Изгаси светлината над прага -
Едва те дочаках, ела...
Любовта ме гореше отвътре със въглени,
Дори тишината оставя следи.
Излез, затвори вратата на мрака,
Мила, ела и до мен застани...
Изгори ме с очите си пламнали.
Толкова болка защо има в тях?
Ръцете ми - празни от толкоз обичане. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up