Mar 12, 2008, 1:32 PM

Акростих 

  Poetry
1232 0 6
Добър ден, обич моя!
Аз те чакам след мрака...
Наранена оставих те, знам.
Изгаси светлината над прага -
Едва те дочаках, ела...
Любовта ме гореше отвътре със въглени,
Дори тишината оставя следи.
Излез, затвори вратата на мрака,
Мила, ела и до мен застани...
Изгори ме с очите си пламнали.
Толкова болка защо има в тях?
Ръцете ми - празни от толкоз обичане. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??