12 mar 2008, 13:32

Акростих 

  Poesía
1230 0 6
Добър ден, обич моя!
Аз те чакам след мрака...
Наранена оставих те, знам.
Изгаси светлината над прага -
Едва те дочаках, ела...
Любовта ме гореше отвътре със въглени,
Дори тишината оставя следи.
Излез, затвори вратата на мрака,
Мила, ела и до мен застани...
Изгори ме с очите си пламнали.
Толкова болка защо има в тях?
Ръцете ми - празни от толкоз обичане. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??