В градчето издигнали паметник нов –
,,Човекът на времето днешно".
Бил с кирка в ръката и с поглед суров,
фиксиращ врага безпогрешно.
А скулптура скоро с цветя и венци
изпратили в пътя последен.
Вселила се в бронза, мълвата шепти,
душата на грешника беден.
Но виждали всички как ден подир ден
човекът различно изглежда –
усмихнат и тъжен, или разгневен,
повдигал учудено вежда. ...