Актуален
В градчето издигнали паметник нов –
,,Човекът на времето днешно".
Бил с кирка в ръката и с поглед суров,
фиксиращ врага безпогрешно.
А скулптура скоро с цветя и венци
изпратили в пътя последен.
Вселила се в бронза, мълвата шепти,
душата на грешника беден.
Но виждали всички как ден подир ден
човекът различно изглежда –
усмихнат и тъжен, или разгневен,
повдигал учудено вежда.
Изчезнала кирката. Книга четял.
Променял и своята стойка.
А в кръчмата барманът стар се кълнял:
,,Намигна на влюбена двойка!"
След време пробила ръката от бронз
с два вдигнати пръста небето.
Долавял се в погледа страшен въпрос:
,,Променяш ли днес битието!?"
И знаме развявал. А после – плакат.
,,Оставка!" крещял той безшумно.
Опитал да ,,скача". Не можел. От яд
кривял си лицето безумно.
Прегърбил се доста и виждали как
торбичка изпразнена носи.
От ранното утро до късния мрак
протягал ръката да проси.
А в поза ,,Мислителят" днес на Роден
сълзите си бронзови рони.
Събират ги. Казват, че идвало ден,
от тях да се правят патрони.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Vasil Ivanov Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
