VasilIvanov (Vasil Ivanov)
26 116
6.10.2019 г., 15:30 ч.

Актуален 

  Поезия » Гражданска

594 16 40

В градчето издигнали паметник нов –

,,Човекът на времето днешно".

Бил с кирка в ръката и с поглед суров,

фиксиращ врага безпогрешно.

 

А скулптура скоро с цветя и венци

изпратили в пътя последен.

Вселила се в бронза, мълвата шепти,

душата на грешника беден.

 

Но виждали всички как ден подир ден

човекът различно изглежда –

усмихнат и тъжен, или разгневен,

повдигал учудено вежда.

 

Изчезнала кирката. Книга четял.

Променял и своята стойка.

А в кръчмата барманът стар се кълнял:

,,Намигна на влюбена двойка!"

 

След време пробила ръката от бронз

с два вдигнати пръста небето.

Долавял се в погледа страшен въпрос:

,,Променяш ли днес битието!?"

 

И знаме развявал. А после – плакат.

,,Оставка!" крещял той безшумно.

Опитал да ,,скача". Не можел. От яд

кривял си лицето безумно.

 

Прегърбил се доста и виждали как

торбичка изпразнена носи.

От ранното утро до късния мрак

протягал ръката да проси.

 

А в поза ,,Мислителят" днес на Роден

сълзите си бронзови рони.

Събират ги. Казват, че идвало ден,

от тях да се правят патрони.

© Vasil Ivanov Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:
Моят начин да се шегувам е да казвам истината. Това са най-смешните шеги на света »

1 място

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.