Актуален
В градчето издигнали паметник нов –
,,Човекът на времето днешно".
Бил с кирка в ръката и с поглед суров,
фиксиращ врага безпогрешно.
А скулптура скоро с цветя и венци
изпратили в пътя последен.
Вселила се в бронза, мълвата шепти,
душата на грешника беден.
Но виждали всички как ден подир ден
човекът различно изглежда –
усмихнат и тъжен, или разгневен,
повдигал учудено вежда.
Изчезнала кирката. Книга четял.
Променял и своята стойка.
А в кръчмата барманът стар се кълнял:
,,Намигна на влюбена двойка!"
След време пробила ръката от бронз
с два вдигнати пръста небето.
Долавял се в погледа страшен въпрос:
,,Променяш ли днес битието!?"
И знаме развявал. А после – плакат.
,,Оставка!" крещял той безшумно.
Опитал да ,,скача". Не можел. От яд
кривял си лицето безумно.
Прегърбил се доста и виждали как
торбичка изпразнена носи.
От ранното утро до късния мрак
протягал ръката да проси.
А в поза ,,Мислителят" днес на Роден
сълзите си бронзови рони.
Събират ги. Казват, че идвало ден,
от тях да се правят патрони.
© Vasil Ivanov All rights reserved.
The work is a contestant:
