23 дек. 2006 г., 16:05

Актуално 

  Поэзия
820 0 2

Помниш ли,
беше свежа пролет.
Ти гнездеше
и садеше бостаня,
разгорещи се,
вдигна си фустаня...
То... бива, бива,
как дан'та подгоня.
А летото
копаехме царевичака,
на два, три реда
спирахме за кратко.
Земята топла,
беше сладко, сладко,
те декарите,
само нази чакаха.
Дойде дъжда
и дълга късна есен.
Виното тихичко
кипеше във мазето.
Ронехмее мамули
за прасето
и в шумата
ни беше много весело.
Ще го заколя днес.
Дай ножа тука!
Ще го опърля,
ще го разфасовам.

Кипни ракия,
Коледа е Бога ми,
а после цяла зима
ще си гукаме.

 

© Хухавел Кайлъшки Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??