Актуално
Помниш ли,
беше свежа пролет.
Ти гнездеше
и садеше бостаня,
разгорещи се,
вдигна си фустаня...
То... бива, бива,
как дан'та подгоня.
А летото
копаехме царевичака,
на два, три реда
спирахме за кратко.
Земята топла,
беше сладко, сладко,
те декарите,
само нази чакаха.
Дойде дъжда
и дълга късна есен.
Виното тихичко
кипеше във мазето.
Ронехмее мамули
за прасето
и в шумата
ни беше много весело.
Ще го заколя днес.
Дай ножа тука!
Ще го опърля,
ще го разфасовам.
Кипни ракия,
Коледа е Бога ми,
а после цяла зима
ще си гукаме.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хухавел Кайлъшки Все права защищены
