ladydream77hush (Милена Белчева)
53 67
19 мар. 2015 г., 18:32

Акварел отпита синева 

  Поэзия » Любовная
1038 2 4

Дъждът се отронва от левия ъгъл на дните ни,

в душата ни страници тихо прогизват от влага.

Светът отсънува маршрути с тревога преситени,

а някой неверник последния изход отлага.

Жълтиците – време нехайно в прахта – разпилени са.

Под хладните пръсти немее греховно вретено.

Буксува сърцето, вземèно в битийната мелница,

но пак не оставя да бъде докрай съкрушено –

кръвта, прималяла, защо не признава умората;

какво още иска, след бягства по зъбери кòси,

в ненужната клопка на опит и памет, затворено,

нима свойто бреме човешко докрай ще износи?

Блести еделвайсът в покоя – изящен и истинен,

дъха си велурен над урви и бездни възнася.

Далечен и мъдър – приличаш на него.

                                                          Единствено

в тъгата успявам да пратя към теб любовта си.

 

© Милена Белчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Е, събеседваме, Мисана, чрез словото, по един или друг начин.
    Със сигурност за поезия не бих говорила, но на философски теми - вероятно щеще да е спонтанно-предвидимо. Радвам се, че книгата те е развълнувала, това е по-съществено, отколкото някакви относителни категоризации и ласкави коментари.
    Колкото до това стихотворение, както вече казах-благодарна съм и приемам всякаква градивна критика, независимо дали ще я взема под внимание или продължа да се придържам към моите естетични, стилови и ценностни критерии.
  • Привет, Милена! И аз бях радостен да се запознаем. Жалко, че нямаше време да побеседваме. Щеше да е интересно да обменим мисли за поезията, а защо не и на философски теми. Още един път те поздравявам за великолепното представяне на втората ти книга. Книгата е наистина чудесна и това не е само мое мнение. Бих казал, че не става дума само за твой личен успех, но и за успех на българската поезия.

    Сега за този конкретен текст. Да ти призная честно, писах този коментар толкова отдавна, че нямам спомен какво точно ме е разочаровало в стиха. Думата "вычурно" е руска. Като смисъл най-много приляга на думите "изкуствено", "маниеирно", "пресилено".
    Предполагам, че текстът ми се е сторил твърде абстрактно звучащ. Има едно претрупване с образи, всеки един от които е интересен, но събирането им на едно място води като че ли до прекомерна натруфеност.

    Моля да ме извиниш. Явно когато съм писал коментара си съм бил настроен твърде безкомпромисно. Днес не бих го написал по този начин.

    Желая ти много хубав ден!
  • Здравей, Младене! Радвам се, че те видях на живоо тази година.
    Специално това стихотворение е именно спонтанно, но далеч не мисля, че спонтанността има общо с поетиката. Може би е само предпоставка, донякъде. Последната ти дума не разбрах, непонятна ми е.
    Разбрира се, приемам всякаква градивна и аргументирана критика.

    Честита благотворна есен!
  • Много рутинно ми звучиш, лейди! Работите ти някога имаха една спонтанност, която създаваше усещане за поезия. Поезия не се твори само с техника, а преди всичко с дух и реене. Другото е въйчурност.

    Поздрав и честита пролет!
Предложения
: ??:??