Ала очите ми те гледат просто със тъга...
Приключихме завинаги със любовта и грешките
и погледи отвърнахме, обърнахме клепачите,
за да гледаме във миналото със склери нечовешки,
неспособни с истински сълзи за нас да плачат..
Не си пожалихме краката и коленете заковахме,
за да не могат да изминат тези забранени стъпки.
Прехапахме си устните и кръв преглътнахме. И спряхме.
До предела на спомена, разцъфващ със опасни пъпки
Забравяхме насилствено. Не си докосвахме ръцете.
И мразехме се толкова отчаяно, до обич чак...
Не издържаха нервите ни. Скочиха през парапета,
сърцата ни се разболяха от тежък, безлюбовен рак...
Похарчихме се до последната си клетка. Отчуждихме,
безименни владения по своите тела.
И устните ми, устните ми шепнат само победихме...
Ала очите ми те гледат просто със тъга!!
© Евкалипт Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Забравяхме насилствено- добро попадение
-
"И мразехме се толкова отчаяно,до обич чак..."
Тъгата може би е временна...
Поздрав! -
Много тъжен стих
Не издържаха нервите ни. Скочиха през парапета,
сърцата ни се разболяха от тежък, безлюбовен рак...
Намерете любовоспасяващ лек и бъдете щастливи! поздрав за хубавия емоционален стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
тъжен...но прекрасен стих.
с обич.