Приключихме завинаги със любовта и грешките
и погледи отвърнахме, обърнахме клепачите,
за да гледаме във миналото със склери нечовешки,
неспособни с истински сълзи за нас да плачат..
Не си пожалихме краката и коленете заковахме,
за да не могат да изминат тези забранени стъпки.
Прехапахме си устните и кръв преглътнахме. И спряхме.
До предела на спомена, разцъфващ със опасни пъпки
Забравяхме насилствено. Не си докосвахме ръцете.
И мразехме се толкова отчаяно, до обич чак...
Не издържаха нервите ни. Скочиха през парапета,
сърцата ни се разболяха от тежък, безлюбовен рак... ...