17 мая 2007 г., 09:50

Ала сега...

735 0 8
Говори ми... нежно...Говори...Толкова обичам да те слушам...Във гласа ти сякаш музика звучи...На Ромео и на Жулиета...Гледай ме...Изпивай ме с очи...Като кристална чаша съм пред тебе...Прозрачна... звънка... пълна със нектарИзпий ми соковете от сърцето...Целувай ме...С целувки ме покрий...По тялото си искам да усещам...Жаравата на мъжки рамене...Студена пот... и тръпнещи нозе...Ръцете ти...Ах, тези две ръце...Немирно да опипват всяка точка,свенливо пазена до днес... ала сега,предали се в стихия на екстаза...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...