17 мая 2007 г., 09:50

Ала сега...

734 0 8
Говори ми... нежно...Говори...Толкова обичам да те слушам...Във гласа ти сякаш музика звучи...На Ромео и на Жулиета...Гледай ме...Изпивай ме с очи...Като кристална чаша съм пред тебе...Прозрачна... звънка... пълна със нектарИзпий ми соковете от сърцето...Целувай ме...С целувки ме покрий...По тялото си искам да усещам...Жаравата на мъжки рамене...Студена пот... и тръпнещи нозе...Ръцете ти...Ах, тези две ръце...Немирно да опипват всяка точка,свенливо пазена до днес... ала сега,предали се в стихия на екстаза...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...