17 may 2007, 9:50

Ала сега...

  Poesía
732 0 8
Говори ми... нежно...Говори...Толкова обичам да те слушам...Във гласа ти сякаш музика звучи...На Ромео и на Жулиета...Гледай ме...Изпивай ме с очи...Като кристална чаша съм пред тебе...Прозрачна... звънка... пълна със нектарИзпий ми соковете от сърцето...Целувай ме...С целувки ме покрий...По тялото си искам да усещам...Жаравата на мъжки рамене...Студена пот... и тръпнещи нозе...Ръцете ти...Ах, тези две ръце...Немирно да опипват всяка точка,свенливо пазена до днес... ала сега,предали се в стихия на екстаза...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...