May 17, 2007, 9:50 AM

Ала сега...

  Poetry
736 0 8
Говори ми... нежно...Говори...Толкова обичам да те слушам...Във гласа ти сякаш музика звучи...На Ромео и на Жулиета...Гледай ме...Изпивай ме с очи...Като кристална чаша съм пред тебе...Прозрачна... звънка... пълна със нектарИзпий ми соковете от сърцето...Целувай ме...С целувки ме покрий...По тялото си искам да усещам...Жаравата на мъжки рамене...Студена пот... и тръпнещи нозе...Ръцете ти...Ах, тези две ръце...Немирно да опипват всяка точка,свенливо пазена до днес... ала сега,предали се в стихия на екстаза...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....