http://www.youtube.com/watch?v=rSJd2oiM6b8&feature=related

 слънце, вятър и море в едно трио

Дъждът вали, останах сам,

тревожен стон на Алборан,

в косите музика се стича,

избистря ме и се оттича.

Какво докосване красиво

на нещо мърдащо и живо

във мъртвия среднощен час

из дверите усещам аз.

Спокойствие ме обладава,

умее то да изкушава,

да те зове, хармонизира

и лекичко хипнотизира,

затварям миглите полека-лека

и в ширното море тъча пътека.

Вълнѝте люшкат ме в мъгла,

останал е далеч брега.

Спокоен глас на контрабас,

ръка на ас трепти в захлас

и в късен час се ражда джаз.

Тишината се материализира,

пространството едва вибрира,

далече там от мрачината

пиано плаче зла соната

за истории съдбовни,

скрити в бездните вековни.

Контрабасът си припомни,

пренебрегна своите догми,

взе да се интересува

и с пианото флиртува.

В тревога южното море

ту усмири се, ту реве.

Сирени вият във нощта,

електризира се кръвта

като турист незапознат,

попаднал в чужд, безумен свят,

участник в мрачната стихия,

взел доброволна орисия.

(c) Mobby_Dick