Алборан
http://www.youtube.com/watch?v=rSJd2oiM6b8&feature=related
слънце, вятър и море в едно трио
Дъждът вали, останах сам,
тревожен стон на Алборан,
в косите музика се стича,
избистря ме и се оттича.
Какво докосване красиво
на нещо мърдащо и живо
във мъртвия среднощен час
из дверите усещам аз.
Спокойствие ме обладава,
умее то да изкушава,
да те зове, хармонизира
и лекичко хипнотизира,
затварям миглите полека-лека
и в ширното море тъча пътека.
Вълнѝте люшкат ме в мъгла,
останал е далеч брега.
Спокоен глас на контрабас,
ръка на ас трепти в захлас
и в късен час се ражда джаз.
Тишината се материализира,
пространството едва вибрира,
далече там от мрачината
пиано плаче зла соната
за истории съдбовни,
скрити в бездните вековни.
Контрабасът си припомни,
пренебрегна своите догми,
взе да се интересува
и с пианото флиртува.
В тревога южното море
ту усмири се, ту реве.
Сирени вият във нощта,
електризира се кръвта
като турист незапознат,
попаднал в чужд, безумен свят,
участник в мрачната стихия,
взел доброволна орисия.
(c) Mobby_Dick
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Гюров Всички права запазени
