АЛЧНОСТ
Да, ти превзе дори и мойте думи,
душата ми, съня ми,
даже мене!
Отне и тази ласка помежду ни,
която подарих ти на колене...
Ти ме превзе.
Отне ми всичко, всичко...
Но от това се чувствам по-богат!
Защото знаеш колко те обичам
и си единствена на този свят...
И зад стени с елмази да стоиш,
ще ги премина,
без да ги докосна...
Ще приближа,
докато още спиш
и ще те гледам,
ще те гледам просто...
Ще рухнат диамантите тогава
от зидове,
споени с ревност дива...
И всъщност с тебе само ни остава
да ги прекрачим.
И да сме щастливи...
2 август 2009
© Георги Ванчев Все права защищены