6 авг. 2009 г., 13:00

Алчност 

  Поэзия » Любовная
593 1 7

 

 

 

АЛЧНОСТ

Да, ти превзе дори и мойте думи,
душата ми, съня ми,
даже мене!
Отне и тази ласка помежду ни,
която подарих ти на колене...
Ти ме превзе.
Отне ми всичко, всичко...
Но от това се чувствам по-богат!
Защото знаеш колко те обичам
и си единствена на този свят...

И зад стени с елмази да стоиш,
ще ги премина,
без да ги докосна...
Ще приближа,
докато още спиш
и ще те гледам,
ще те гледам просто...
Ще рухнат диамантите тогава
от зидове,
споени с ревност дива...
И всъщност с тебе само ни остава
да ги прекрачим.
И да сме щастливи...

2 август 2009

                                  

 


                               


                              

 

 

 

 

 

 

         

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??