radi. (Ради Стефанов Р)
282 1628
24 янв. 2010 г., 13:21

Алфа Кентавър 

  Поэзия » Другая
691 0 18

 

   

 

В душата ми безпаметно сивее

най-мъртвата и тихата пустиня.

Оазиси не се намират в нея,

кервани няма, нито бедуини.

 

Една звезда наднича сред миража.

В безкраен път пътувам все към нея.

За себе си бих искал да ù кажа,

преди от тишина да онемея.

 

Понякога съзирам много смътно

зад облак от тъга среднощ да чезне

звездичка малка – скитаща безпътно

в най-тъмното на тъмните ми бездни.

 

Любимата ù сянка съм зазидал

в руините на пясъчния замък.

Умирайки, жадувам да я видя,

преди да се родя от някой камък.

 

Душата ми е гробище от тихо,

защото я погребах още жива.

Пустинно в мен камбаните забиха

и пееха пустинно самодиви.

 

© Ради Стефанов Р Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??