Алфа Кентавър
В душата ми безпаметно сивее
най-мъртвата и тихата пустиня.
Оазиси не се намират в нея,
кервани няма, нито бедуини.
Една звезда наднича сред миража.
В безкраен път пътувам все към нея.
За себе си бих искал да ù кажа,
преди от тишина да онемея.
Понякога съзирам много смътно
зад облак от тъга среднощ да чезне
звездичка малка – скитаща безпътно
в най-тъмното на тъмните ми бездни.
Любимата ù сянка съм зазидал
в руините на пясъчния замък.
Умирайки, жадувам да я видя,
преди да се родя от някой камък.
Душата ми е гробище от тихо,
защото я погребах още жива.
Пустинно в мен камбаните забиха
и пееха пустинно самодиви.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
