24.01.2010 г., 13:21 ч.

Алфа Кентавър 

  Поезия » Друга
755 0 18
В душата ми безпаметно сивее
най-мъртвата и тихата пустиня.
Оазиси не се намират в нея,
кервани няма, нито бедуини.
Една звезда наднича сред миража.
В безкраен път пътувам все към нея.
За себе си бих искал да ù кажа,
преди от тишина да онемея.
Понякога съзирам много смътно
зад облак от тъга среднощ да чезне
звездичка малка – скитаща безпътно
в най-тъмното на тъмните ми бездни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Предложения
: ??:??