3 мар. 2010 г., 11:09

Алхимично

714 0 5

Потопих се в прашните спомени:

препрочитайки стария дневник.

Май разбуних чувства поломени -

оживяха в кълбо на вълшебник.

 

Търсех всъщност малко разтуха,

а останах отчаяно тъжна...

Няма даже и малка пролука

в сивотата на годината бъдна.

 

Не мечтая за щастие

в живота си тленен

и не диря за болките лек.

Искам само по пътя си земен

да остана достоен човек!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Плами Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, Плами!
    Поздрави!
  • Това е най-трудното за сбъдване желание, Пламенка!
    И най-голямото богатство - знаеш го!
    Но щом го желаеш силно - ще се сбъдне!
    Поздравления за чудесния и искрен стих!
    Честит празник!
  • Бъди! Честит празник!
  • "Не мечтая за щастие в живота си
    тленен
    и не диря за болките лек."

    Ще си още по-достойна ако мечтаеш повече...
    Иначе стихът е хубав,но искай повече за себе си. Думите са енергия и сила,а ти искаш малко...
    Поздрав!!!
  • Хареса ми!Поздрав!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...