Потопих се в прашните спомени:
препрочитайки стария дневник.
Май разбуних чувства поломени -
оживяха в кълбо на вълшебник.
Търсех всъщност малко разтуха,
а останах отчаяно тъжна...
Няма даже и малка пролука
в сивотата на годината бъдна.
Не мечтая за щастие
в живота си тленен
и не диря за болките лек.
Искам само по пътя си земен
да остана достоен човек!
© Плами Всички права запазени
Поздрави!