Алхимично
Потопих се в прашните спомени:
препрочитайки стария дневник.
Май разбуних чувства поломени -
оживяха в кълбо на вълшебник.
Търсех всъщност малко разтуха,
а останах отчаяно тъжна...
Няма даже и малка пролука
в сивотата на годината бъдна.
Не мечтая за щастие
в живота си тленен
и не диря за болките лек.
Искам само по пътя си земен
да остана достоен човек!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Всички права запазени
