3 mar 2010, 11:09

Алхимично

715 0 5

Потопих се в прашните спомени:

препрочитайки стария дневник.

Май разбуних чувства поломени -

оживяха в кълбо на вълшебник.

 

Търсех всъщност малко разтуха,

а останах отчаяно тъжна...

Няма даже и малка пролука

в сивотата на годината бъдна.

 

Не мечтая за щастие

в живота си тленен

и не диря за болките лек.

Искам само по пътя си земен

да остана достоен човек!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Плами Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, Плами!
    Поздрави!
  • Това е най-трудното за сбъдване желание, Пламенка!
    И най-голямото богатство - знаеш го!
    Но щом го желаеш силно - ще се сбъдне!
    Поздравления за чудесния и искрен стих!
    Честит празник!
  • Бъди! Честит празник!
  • "Не мечтая за щастие в живота си
    тленен
    и не диря за болките лек."

    Ще си още по-достойна ако мечтаеш повече...
    Иначе стихът е хубав,но искай повече за себе си. Думите са енергия и сила,а ти искаш малко...
    Поздрав!!!
  • Хареса ми!Поздрав!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....