10 дек. 2017 г., 21:04

Размисъл

771 0 0

Едно е всичко и всичко е едно,

всяко нещо има свое място.

Умът е цяло, а цялото – ума,

за майстора това е ясно!

 

Материята не съществува,

тя е преход пред очите.

Ражда се – израства

и умира със сълзите!

 

Всичко е ментално

и нищо не е съвършено,

нищо не е вечно,

а съдбата предрешена.

 

Цялото – това сме ние,

аз, ти и всеки жив човек,

погледал отвъд безкрая,

загледан в бъдеще, далек!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Станиславов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...